Начало

 

 Протестиращите животновъди блокираха главен път Е-79 край Дупница за около десетина минути.

Земетресение с магнитуд 2,8 е било усетено в района на Перник. Това съобщиха  от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. В 07.54 часа в района на Перник е регистриран земен трус с магнитуд 2,8 по скалата на Рихтер. Земетресението е било усетено слабо от жителите в Перник, село Кладница, село Рударци. Епицентърът на земния трус е бил в Перник. Дълбочината е 18 км. По-рано сутринта в 05.37 часа е било регистрирано друго земетресение с магнитуд 2,4 по Рихтер. То не е било усетено.

 Детска игра е причинила пожар в Дупница вчера вечерта, съобщават от пресцентъра на МВР. Пожарът е възникнал в стара промишлена сграда на ул. „Рилски езера“ и с огъня са се борили два противопожарни екипа. Огънят е унищожил 2 бали текстилни отпадъци и електрическо табло.

Изключително горещата сесия на Общински съвет-Дупница приключи по изненадващ начин. Проектобюджета за 2014 година не бе приет, което означава, че кметството ще трябва да работи по миналогодишния. Куриозен и абсолютно неочакван бе начина, по който се разви ситуацията. Точката за разглеждане на бюджета бе предложена от ГЕРБ, като по време на самата дискусия, от ОДБ направиха предложение за корекция, който да завиши макрорамката с близо 500 000 лева. След поредица от нападки и смях, в който дух протече цялата 5-часова сесия се стигна до гласуване.

Спасителната акция в Антарктика също е следена от всички. След поредица от неуспешни опити най-сетне 52-мата пасажери и учени бяха отведени от борда на заседналия сред ледовете руски кораб "Академик Шокальскии". Оказа се обаче, че след това проблем има и за австралийският кораб "Аврора", където се намират евакуираните.

Нов гейзер с още по-внушителни размери е изригнал преди 20-ина минути в района над село Блатино, сигнализираха наши читатели. Причината е отново пробив във водопреносната мрежа за Бобов дол. Струята е достигнала над 30 метра височина и продължава да излива тонове питейна вода. "Да, имаме сигнал от кметския наместник на Блатино Ботьо Дончев и веднага сме сигнализирали ВиК-Дупница, които тръгнаха към мястото. Водопроводът е на ВиК-Бобов дол. Информирали сме всички институции, които имат отношение. Следим ситуацията", заяви зам.кметът на Дупница Крум Милев, който е и шеф на Кризисния щаб.

Днес окончателно стана ясно, че отбора на Германея Сапарева баня, няма да пътува за Панагюрище за утрешния мач с местния Оборище, от първенството на В-Югозападна футболна група..Така Германея ще загуби служебно с 0:3. Причина е хранителното отравяне, което получиха 12-футболисти и част от треньорския щаб. В четвъртък вечерта отбора е бил събран в заведение в Сапарева баня, като след това играчите са почувствали неразположение. За щастие няма постъпили в болница, но всички са обезводнени. От клуба обаче изразиха разочарованието си от поведението на БФС и на Оборище. „Искахме, да отложим срещата, но от БФС заявиха, че трябва да се разберем с Оборище. От там не пожелаха отлагане, а ни приканиха да гостуваме с юноши. За мен това не е коректно поведение в такъв момент“, заяви старши треньора на Германея Борис Кръстев.

Тримата сноубордисти, които вдигнаха на крак Планинската спасителна служба от Дупница в неделя да ги издирва, слязоха от хижа "Иван Вазов". Триото дори се показаха по бТВ и с усмивка коментират акцията като "голяма олелия". Признават, че все пак съжаляват за стресирането на роднините си и спасителите.

Добилата европейска известност фейсбук-група “Против уволнението на Радо Стойчев”, известна като “Негодниците” нанесе сериозен удар върху Българска Федерация Волейбол. Това стана ясно, след като и на последна, трета инстанция те спечелиха пред Върховен административен съд. “Негодниците”, в която група членуват около 12 000 човека, спечели и на първите две инстанции. Делото бе за отказ на БФВ да предостави информация и документи за дейността й.

Петима души са успели да излязат от кафене „Линдт” в австралийския град Сидни, в което въоръжен мъж държи около тридесет заложници вече близо четиринадесет часа, предаде The Guardian. Кафенето продължава да бъде обградено от тежко въоръжени служители на полицията и на специалните части.

Отборът на Марек Юнион-Ивкони предложи поредната доза „страсти“ на свойте фенове. Днес дупничани отново преминаха през куп обрати, за да триумфират накрая с победа срещу Добруджа в четвърти мач между двата тима от финалния плейоф в Суперлигата при мъжете. Така след равенство 2:2 победи, шампиона на България ще бъде определен на 14-ти април/вторник/ в Добрич. Двубоят е в спортната зала на Сливница се игра пред десетки фенове от Дупница, които и днес подкрепиха отбора, който победи с 3:2 (23:25) – (29:27) – (17:25) – (25:19) /15:10/. В тайбрека отново имаше обрати, като дупничани успяха от 6:8 да стигнат до 10:8 и в крайна сметка да победят с 15:10.

Четири полицейски автомобила, с монтирани в тях камери и микрофони за видео и аудио запис на извършваните проверки на пътя, ще бъдат разпределени на районните управления на МВР в Кюстендилска област. Влизането им в действие се очаква до един- два месеца. Общо 120 автопатрули в страната ще бъдат снабдени с записваща техника. "По заповед на министърът на вътрешните работи, от средата на януари може да ползваме мобилните камери за установяване нарушение за скорост, като водачите се спират на място, ако по някакво друга причина не е възможно да бъде спрян се призовава в последствие", коментира, в отговор на въпрос на Дарик началникът на сектор "Пътна полиция" Румен Точев. Той анонсира, че са подготвени законодателни промени на Закона за движение по пътищата, които да върнат издаването на електронни фишове при заснемането на нарушение с мобилни камери, поставени в автопатрулите./DarikNews.bg

Марек съвсем закотви Хасково за дъното на таблицата, като го победи на чужд терен с 1:0. Единственият гол в дербито падна още в 6-ата минута и бе дело на Еньо Кръстовчев. Така Марек събра 12 точки, докато другият новак остана само с 4 на последната позиция.

От Община Дупница удължиха срока за записване на кандидатките за участие в конкурса "Мис Дупница", който ще се проведе това лято. До 1 август, всички желаещи на възраст от 14 до 26 години могат да заявят своето желание да се включат в надпреварата, където са осигурени много парични и предметни награди.

Дупничанинът Теодор Георгиев се нареди в топ 16 на силното Гран при 2015 по таекуон-до в Москва. В обединената олимпийска категория до 80 килограма Теди победи на 1/32 финал 12-ят в световната ранглистата Ямус Сарил от Турция. Сарил е и европейско шампион. На 1/16 финал Георгиев, чиято основна категория е до 74-килограма, се изправи срещу близо 2-метра високия китаец Сен Чиао, който идва от по-горна категория и загуби. В тридневното елитно събитие участваха 245 атлети от 52 страни. Това е едно от основните състезания по пътя за спечелване на квоти за Олимпиадата в Рио.

Акция за нерегистрирани домашни кучета-компаньони стартират от "Контролното звено" и "Екоотделът" към Община Дупница. Това ще стане от 2 февруари и ще бъдат правени проверки във всички квартали, информират от пресцентъра. При първо установено нарушение глобата е 50 лева, а при второ 100 лева предвижда Наредбата.

 

Две досъдебни производства са започнати в края на миналата седмица в РУ-Дупница срещу водачи на МПС. Шофьорите, чийто имена не се разкриват от полицията са управлявали след употреба на алкохол. Резултатът на единия водач от проверката с дрегер е 2.98 промила алкохол в издишания въздух, а на другия – 3.29 промила. Пияните водачи са установени на главен път Е-79 и на ул. “Цар Освободител” в Дупница.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?


– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…


В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години… 


След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф! 


За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…


– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес? 


– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението 


ООО – “особено опасен за обществото“


А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…


– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!… 


– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че 


когато видех каса, започвах да треперя


И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.


– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!


– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.


– Как продължи животът ти след първата присъда?


– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция. 


След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно. 


И започнах да правя удар след удар – 


една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло. 


– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!


– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.


– И как по- точно се случваше всичко това?


– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…


– А как те заловиха?


– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!


– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?


– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям: 


„Загаси бързо бе, и аз го търся!“


Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…


– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…


– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.


– Спомняш ли си за други подобни минавки?


– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…


Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак 


не всичките ми удари са разкрити


– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?


– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.


– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…


– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.


– И какво стана след това?


– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха 


„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”


– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб? 


– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.


И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор. 


Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.


– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?


– Дори не се замислям за това! 


Защото, замисля ли се, ще го направя


Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…


– На какви хора попадна в затвора?


– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.


– А какъв е животът зад решетките?


– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.


– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт. 


– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.

Основни футболисти на Германея Сапарева баня няма да вземат участие в днешното гостуване на Симитли в мач от първенството на В-Югозападна футболна група. Поради натрупани картони ръководството на клуба ще остави на скамейката Димитър Чечев, Радостин Джогански и Марио Карачорски. В групата изобщо не попадна Светльо Сакаджийски. Започналият тренировки с отбора Асен Николов също не е включен в състава. 

28-годишната Милена Керкелева от Усойка страда от заболяване на кръвоносната система. В резултат на което получава скъсяване на левия крак 11,5 см. Има постоянни болки при ходене и седене. В България проф. Станкев-съдов хирург издава официално становище, че в страната няма лечение за Милена и я насочва към клиника в Германия. Милена обаче няма възможността да замине поради липса на финансови средства.

При огромен интерес премина днешната среща на зам.министъра на регионалното развитие Николай Ненков с домоуправители и жители на жилищата, които са допустими за саниране през следващите две години. Срещата продължи повече от час, като бяха зададени десетки въпроси към него и кмета на града инж.Методи Чимев във връзка с тази дейност. Нанков запозна присъстващите с идеята на програмата и етапите, които се следват. "Решихме да бъде финансирането на принципа "Първи по време, първи по право". Затова не губете време", обърна се Нанков към присъстващите. Освен тях, в срещата участваха областният управител Виктор Янев, заместникът Радослава Чеканска и депутатът Кирил Калфин.
Нанков обясни, че от следващата година допустими за 100-процентово финансиране за същите дейности, ще бъдат и сградите, вече и от тухлен тип и по-малки от 36 жилища, каквото е условието през тази година. "До момента има входирани 3 заявления в Общината от 33 допустими сгради. Мен като кмет ме интересуваше да науча каква ще бъде осигурената сума за Дупница, но вече разбрахте всички – трябва да действаме максимално бързо", призова Чимев. "Похвално е, че кметът е осигурил екип, който да работи в помощ на хората. Искам да успокоя всички, предвид на носещите се от "доброжелатели" слухове, че видите ли после някой ще ви вземе жилищата. Няма такова нещо. Сдруженията са само за тази цел, за която сме се събрали сега. Идеята е да достигнем до клас C на отопление, което повярвайте много е", обясни зам.министър Нанков.
Най-често задаваният въпрос, който получи отговор бе какво ще се случи в случаите, когато един собственик си е сложил дограма на апартамента. "Тя остава, освен в случаите, в които собственикът с нарочна декларация не поиска тази подмяна", успокои присъстващите представителят на министерството. Бяха коментирани и получиха отговори единични случаи -като за жилища, чийто собственици са извън страната от години, по какъв начин ще става допускането на апартаментите, как се процедира, ако даден апартамент е взет от банка и т.н. "Най-важното е, няма нито един лев разход за сметка на живущите. Разходите са изцяло проблем на държавата. 1 млрд. лева са осигурени за тази дейност", заключи Нанков.